svobodni.org Форуми

Привет хора, искам да споделя мнението си за въпросния животопроменящ за някои филм
Преди време ми се наложи да го гледам заедно с гаджето, още тогава въпреки, че не бях чувал за бръснача на окам виждах детинската наивност която се опитваше да насади филма.
Кое е по вероятно - вселената да се върти около живота на всеки незначителен човек, или всичко е самовнушение
Единствените "доказателства" бяха анекдотни разкази, които както знаем са най-висшата форма на доказателство.
Преди година ми се случи да прочета една книга "Подсъзнанието може всичко" която е ала тайната, но на чак толкова дебилена.
Това което успях да дестилирам от книгата може да се напише в няколко реда:
Мозъкът постоянно обработва огромно количество информация, съзнателно обаче можем да възприемем много малка част от нея т.е. вниманието ни е адски ограничено.
Това което определя кое и как възприемаме са подсъзнателните ни нагласи и убеждения за света, образувани на базата на предишния ни опит.
С други думи променяме нагласите си - променяме света (всъщност само начинът по който го възприемаме).
Пример - разликата между срамежливите и отворените хора е, че едните са убедени, че са срамежливи а другите не.
Това е "тайната".

Интересно ми е да чуя вашето мнение по въпроса

Нито съм гледал този филм, нито съм чел тази книга, но доколкото разбирам, става въпрос за един добре известен и доказано плодотворен похват - хващаш няколко добре известни научни истини и на тяхна основа извеждаш разни фантасмагории.
Всъщност, тръгнах да отговарям, защото този пример ми се стори определено глупав:- той предполага, че всеки човек има (или би могъл да има) пълен контрол над физиологията си - а това е очевидно невъзможно (или ако все пак е възможно - то за да овладееш до такав степен физиологията си, ще отиде целият ти съзнателен живот - значи трябва да има кой да те храни и да се грижи за теб през това време - но дори и при такава предпоставка, съмнявам се че би се получило при всеки). Че като променяме нагласите си, променяме начина по който възприемаме света, ми се струва очевидно и неподлежащо на спор - но от това не следва, че като съм срамежлив и реша, че вече няма да съм срамежлив и срамежливостта ще изчезне.
Сигурно има много хора, на които практиките, описвани в подобни книги, са помогнали - не споря - но никой не знае колко са тези, които още повече са затънали, заради тези практики, а да не говорим, че и причинно-следстевната връзка между това, че си възприел дадени идеи и, примерно, си си намерил добра работа, е твърде спорна.
(Всъщност, понякога си мисля, че ако остана някой ден без работа, ще взема да напиша едно книжле за това, как с помощта на трансцеденталното възприемане на торзионните полета и дълбочинната интерференция във всепроникващата божественост, можем да спечелим от тотото...)

Във филмът "Тайната" тезата беше, че всичко което ти се случва в живота е изцяло по твоя вина, сам си го предизвикал чрез закона на привличането.
Ако се фокусираш върху лошите неща ще ти се случват още лоши неща, (същото важи и за добрите неща, което естествено е целта).
Та с помоща на wishful thinking, визуализиране и прочие обсебване с образа на желания резултат, повлияваш на Вселената и тя ти го дава.



Тази идея се продава по 10 000 различни начина, всички подплатени с много анекдоти и ню-ейдж простотии.


Прочел си нещо което не съм имал предвид. Да не говорим, че пълен контрол не е необходим за да има промяна.

Nikolai,

Човекът е черна дупка за информация - информацията, която постъпва посредством сетивата, и не може да бъде обработена моментално, се буферира. Доказано е, че докато човек спи, мозъкът му работи на пълни обороти, като при това има фази в съня - т. нар. дълбок сън е с най-интензивна мозъчна дейност. Така че подсъзнанието определя до голяма степен съзнанието.

Идеята е, че с тренировки човек постепенно може да промени подсъзнателните си нагласи.
Склонен съм да се съглася с горното твърдение, защото хората от време на време правят радикални промени в поведението и нагласите си, които не могат да бъдат поддържани дълготрайно само със съзнателни усилия.
Да вземем например един пушач който е отказъл цигарите, на практика светът за него се е променил -
цигарите стават гадни, а храната става по-вкусна.

Примери от реалният живот има много, това което ми е интересно са методите които водят до реализирането на такава промяна.
Пробвал съм "на инат" да правя нещо и върши работа за някои неща, например бях абсолютно пристрастен към кока-кола, 2л беше минимумът на ден.
Това което установих е, че мозъкът ми асоциира адски много събития с кока-кола и почти постоянно се сещам за нея (каквато е и целта на рекламите).
Филм-кола, кафе-кола, храна-кола, кино-кола, всичко се бе превърнало в ритуал за който е необходимо пиенето на кока-кола.

Nikolai
"Пробвал съм "на инат" да правя нещо и върши работа за някои неща, например бях абсолютно пристрастен към кока-кола, 2л беше минимумът на ден.
Това което установих е, че мозъкът ми асоциира адски много събития с кока-кола и почти постоянно се сещам за нея (каквато е и целта на рекламите).
Филм-кола, кафе-кола, храна-кола, кино-кола, всичко се бе превърнало в ритуал за който е необходимо пиенето на кока-кола."

Как някой с подобен проблем може да намали употребата на кока-кола без усилия?
Просто трябва да купи 3 каси кока-кола от стъклените малки бутилки. 3-те каси оставя в килера, да не са на ачик, а 1 каса /празна/ за изпити бутилки оставя на ачик, например в кухнята. Зарежда хладилника с кока-кола и когато му се допие може да си вади. Трябва да мине малко време - подсъзнанието да "докладва", че в килера има 3 каси кока-кола, и хладилникът е пълен, да се "утоли" жаждата подсъзнателно, много важно е да се виждат празните изпити бутилки /1 каса е достатъчна/ и постепенно употребата на кока-кола ще се сведе до 1-2 малки бутилки на ден, като е възможно в определени дни даже да не се пие кока-кола. Ако няма подобаващ резултат, трябва да се посъветва със специалист, аз все пак съм философ. Работих в една компания, която купуваше кока-кола в малки бутилки и безплатно всеки от работещите можеше да пие, но повече от две бутилки никой не изпиваше, дори аз - просто знаех, че в склада имаше 3 каси кока-кола и винаги може да отида да си взема оттам, понеже не пия студено. Докато работeх там не съм си купувал кока-кола, и досега съм с 3 каси кока-кола в склада , след толкова време.